Опитът на Радостина Узунова

Здравейте,

Ето как започна нашата история. Пиша всичко това, за да насърча родителите,които се съмняват в ЕБХ и да мотивирам тези,които все още нямат достатъчно мотивация. При нас всичко започна на шега. Тони беше на 1 седмица след раждането. Проявих интерес към това, което са практикували нашите майки и баби. И практикувах споделеното. За моя изненада....още от първия опит имаше неочакван резултат.

Научих се как да държа малкото си синче, за да му помогна да се освободи от напрежението. Опитвах всеки път като му сменям памперса и след баня, без да имам необходимото инфо по въпроса. Действах по интуиция! През останалото време си е с памперс. Но това не ми попречи/затрудни да практикувам ЕБХ. Дори със съпруга ми направихме клипче, в което се вижда как Тони си пишка и се променя изражението му преди да си свърши работата. Тъй като малкия имаше тежък период на колики,който продължи доста...... на ме ми се налагаше много често да използвам процедурата \"закаляване\". Оставях го  на легото по голо дупе, като предварително под него слагам кърпа, пелена и отгоре хвърлям малка пелена.

Изумяващото е, че веднага щом го съблека той спира да плаче, успокоява се и пишка, без да го подканям. Виждах доволната му физиономия и се радвах, почивайки си за малко.

Но както при повечето деца и при нас перидът на зъбоникнене се усети с голяма сила. Разбира се оказа своето влияние и върху ЕБХ. Тогава Тони отказваше да пиша и само пищеше, беше на 6 месеца. Не го насилвах. След около месец нещата си дойдоха на мястото. След 7 месец започнахме да ползваме гърне. Тогава 80% от опитите бяха успешни.

И така  началото на 9-ти месец реших на махнем памперса у дома през деня. По това време получих повече инфо за Естествена бебешка хигиена от www.bezpeleni.info/bg_opit.htm До този етап интуитивно съм тренирала тоалетното упражнение, но след набавената информация започнахме всеки път след сън, след всяко ядене. Подготвих се с куп слипове и панталонки (хубаво е,че започнах в началото на лятото, че да съхнат бързо). И когато излизахме на разходка също практикувах, като го усетих, че е неспокоен.

Така лека-полека започнах да разгадавам знаците, които ми дава малкото същество. Издаваше странни звуци на по-висок тон, бързо-бързо се движеше, дърпа ме за дрехите. Измина 1 седмица, за да може мама да разгадае поведенито на детето, което  все плачеше, нервничи и се обръщаше в количката, за да подаде сигнал, че има пиш по време на разходка.

След натрупания опит, много скоро махнахме нощния памперс. За целта постелих върху матрака найлонов чувал, за да не пропуска надолу отгоре чаршаф. Върху него хавлиена кърпа, по-голяма да се свива на 2-3 пъти и пелена отгоре. Използвах и един трих.....от памучен плат нарязах парчета, които слагах в гащичките, за да се напои,но да не протича надолу. Налагаше ми се на месец да има 2 напишквания, а вече нищо.  Вечер мога от опит да споделя, че  най-добре се разбира, защото щом се размрънка/ размърда го слагам на гърне в сънено/ полусънено сътояние.

На 9 месеца и половина вечер Тони спеше спокойно през деня и вечeрта без памперс. За мен този начин беше повече от удачен, защото малкия е много подвижен и след навършени 6 месеца едва го хващах, за да му сложа памперса. Установих, че след отпадането на памперса момченцето ми стана по-активен, жизнен и спокоен. Започна да си движи малките крачета и проходи.

Малкият навърши 1 годинка и премахнах и малкото памперси, които ползвах само по разходки,които в повечето случаи оставаха сухи. Разбира се, че има и фалове. Без това не може. Тони така свикна, че по навик като излезем на вън, преди да го сложа в количката пиша. Понякога в бързината, докато приготвя количката той вече се е изпишал в гащите. Прави го, за да напомни на мама, че е забравила да свърши нещо....Е, случвало ми се е да му смъкна панталоните и моментално да си пусне чешмата и половината в тревата, другата половина в гащите.

Много хора ме гледат с недоверие как си гледам детето без памперс. Не съжалявам за пълноценно прекараното време с детето ми. Доста време прекарваме с малкия зад някой храст, дърво, в градинката, за да му помогна  да се облекчи от естествените си физиологичн нужди. Съвместната ни работа има положителен резултат и съм на мнение \"Колкото по-рано, толкова по-добре\". Чудеса нe стават за 1-2-3 седмици,нужно е много търоение и силна воля!!