Цветанка Томова
В средата на юни`2007 за първи път разбрах за Естествената Бебешка Хигиена (ЕБХ). Случайно четях разказ на родители, родили детенцето си у дома и оттам чрез препратка попаднах в сайт за ЕБХ и форум на БГ-мамма, където други майки си споделяха за развитието на тази форма на ”тоалетно обучение” при техните деца.
Стана ми много любопитно и продължих да чета с нарастващ интерес. Изчетох всички налични материали, научих различни мнения, подкрепих мълчаливо тези майки, за смелостта да предприемат това ново и не съвсем леко за тях начинание, в името на укрепване връзката им с децата; на стимулиране изявата на вроденото им чувство за чистота; на стремежа да им завещаят една по-чиста Земя! И въпреки това аз самата не предприемах нищо. Дъщеря ми тогава беше на 3 месеца.
В следващите няколко дни обаче, нещо отвътре постоянно ме “човъркаше” и мислите ми все ме връщаха към онези “голи бебешки дупенца”. Имах чувството, че
пропускам нещо много важно! Постоянно разказвах на съпруга си какво съм открила и колко хубаво си представям Катеринка с бели памучни гащички, вместо памперс.
Тогава взех решение – отново потърсих информацията в сайта за ЕБХ, прочетох я повторно на един дъх и внимателно сложих дъщеря ми над легенче. Гръбчето й се опираше на бедрата ми, главичката й – на корема ми, а с ръце придържах крачетата й под колената. Насочих дупето й към легена и казах “Пиш-пиш, ако-пиш!”. На втората секунда тя направо “простреля” легена и с ако, и с пиш! Аз останах втрещена! Сърцето ми се разтуптя силно! Реших обаче, да не се радвам прекалено рано, предполагайки че е “късмет на начинаещия” или просто случайност.
До края на деня го направихме още два пъти! Струваше ми се, че месеци наред тя с нетърпение е чакала да й махна ужасния памперс, за да се изходи свободно и без напрежение! А аз безброй пъти, когато съм я преобувала, съм бързала да го затворя, да не би да изцапа; вместо да се замисля защо гледа да се изпишка точно, когато е голичка! До вечерта таткото го обхвана същият ентузиазъм, наблюдавайки ни отстрани как се стараем двете.
През следващите дни, докато беше будна й свалях памперса и я оставях да си лежи по голо дупе върху хавлиена кърпа или моя тениска. Опитвах се да разбера сигналите й, но докато бе голичка нищо не улавях, освен че пишкаше през 10 минути. Обаче нито един път не се наака, започна да го прави единствено над легена, а аз я слагах наслуки, без определен знак отначало. Постепенно забелязах, че понякога, най-често когато е с памперс, ставаше някак нервна и почваше да размахва много рязко ръчичката си. Тогава отново я пробвах и тя се изхождаше. Явно за 2-3 дни схванах първия й знак.
По-нататък й купих памучни гащички и памучни пелени, които нарязах на парчета. Така у дома й обувах гащички с по едно парче плат в тях. Веднага след сън ги
свалях и тя се изпишкваше над легена често пъти, а когато не – започвах да я кърмя по голо дупе и посредата или към края на храненето, все пак го правеше, върху
мен разбира се. Характерното бе, че почти никога не акаше в памперса, (да не кажа изобщо).
И така...”хващах” почти всички акита, а пиш – само след сън или кагато забележех нервните движения с ръчичката, за които дори и таткото започна да “се ослушва”. Използвах една и съща дума “Ако-пиш”, пък тя си вършеше каквато работа си иска. Нощния памперс нямах смелост да го махна, особено след две “злополучни” нощи на постоянно пишкане, плач и умора от моя страна. Навън също не го махах. В периода на поникване на първите зъбки, пишкаше неконтролируемо и все пак акитата ги “ловяхме”.
Важно е да отбележа, че в деня в който за първи път й махнах памперса пробно, (27`юни), тя успя да си захапе палеца на крака и направи нова “маневра” – обърна се самичка от гръб по корем. За мен това не е случайно! Явно памперсът й е ограничавал в някаква степен движенията и тя се е почувствала по-свободна без него.
Един месец след това се прибрахме за лятото в България, при бабите, кадето “системата” доста се пообърка, особено с пътуванията от едната до другата и обратно. Въпреки това, малката си изгради навик да се буди рано сутрин към 5.30 за изхождане; пъшкаше, пуфтеше и се въртеше, докато не я издържа над легена, дори взе да си мърмори и да наднича да проверява какво е сътворила. Бабите и таткото също започнаха да я изхождат успешно.
След определен период тя все по-често започна да ме гризка лекичко по гърдата докато суче. Аз я отдръпвах за назидание и понякога я слагах над легена – тя
пък се изакваше! С времето се оказа, че това е поредниат сигнал, с който тя ми подсказваше какво да правя, и който по-нататък отработихме заедно.
Въпреки напредъка за тези четири месеца практика, аз не й махнах памперса окончателно, нито през деня, нито през нощта. В края на Октомври й купихме гърне. На нея й беше много интересно. Сутрин след сън си ходеше все още над легенчето, но след дневния сън и след разходка – в гърнето. През останалото време си оставаше памперсът, който много често събувахме сух. Понакога сутрин взе да плаче над легена и да се дърпа; понякога плачеше, когато й обувах памперса; много често взе да се буди нощем – да се върти, да мърмори и мрънка, да лапа гърдата и да я пуска по няколко пъти. В последствие разбрах, че е имала нужда да се изходи извън него, за да продължи да спи спокойно. Питах се, докога така?!
Тогава си спомних, как много отдавна бях чела съвет, даден от майката, родила бебето си у дома, към друга майка – да махне памперса отведнъж и да се довери на детето си безусловно.
Така на 02`април, (дъщеря ми беше на 1 година и 1 месец тогава; и 10 месеца, откакто за първи път разбрах за ЕБХ), аз най-после добих смелост да й махна
памперсите изцяло. Приготвих около 20 броя памучни гащички, десетина парчета плат, 7-8 долнища на анцунзи, няколко чорапогащници, (в случай, че не ми останат
сухи панталонки); а за през нощта - колкото имах хавлиени кърпи, 2 бебешки одеалца от полиестер и 3 гумени парчета за подлагане под тях.
През първите два дена имаше напишквания “под път и над път” в гащите, които изпирах на програма 30 минути и веднага изсушавах. След сън обаче винаги използвахме гърнето. Иначе аз не забелязвах особени сигнали от нейна страна и я слагах по мое усмотрение върху него отвреме – навреме и когато уцелвах момента – пляскахме заедно на свършената работа. Постепенно забелязах как понякога точно преди да се изпишка започва да си пипа гащичките, изтичва в някой ъгъл на стаята, застава права, умълчава се и ме поглежда в очите. Ето това бе поредният ни знак!
В следващите дни тя започна да прави все по-големи интервали между пишканията. “Авариите” намаляха чувствително, най-често по моя вина, ако не й обърна
внимание. Взимахме си с нас гърнето на разходките и с количката, и с колата). Като спрем или тя се размрънка без видима причина, го слагах върху задната
седалка или я водех в тоалетната на магазина например, (кадето й пусках течаща вода), докато се изходи.
Относно голямата нужда – отначало не искаше да се изака нито в гърнето, нито пък в гащите. На третия ден го направи с моя помощ веднага след дневния сън, като аз й качих гърнето върху кревата и си допрях челото до нейното, когато усетих че се напъва. От тогава всеки ден или през ден си ака в гърнето, като аз трябва да съм наблизо и например разглеждаме книжки.
Що се отнася до нощния сън – най-отгоре върху камарата с кърпи й постилах полиестерно одеало, защото то най-бавно попиваше, когато тя се напишка, а в такъв случай започваше да мрънка веднага и аз отреагирвах бързо, като й сменях гащичките с парчето плат в тях и дори не винаги се налагаше да издърпвам мокро одеалото. Когато я усещах, че й се пишка, а това не беше никак трудно, защото тя се въртеше, примрънкваше, ту лапаше гърдата, ту я пускаше, без да й се суче, (да вмъкна, че ние спим заедно), се опитвах да я изпишквам над легенчето – без осезаем успех. Дори я погалвах, подухвах й, прошепвах й “Пиш!”, но тя обикновено започваше и при шума от капки се спираше рязко, започваше да стиска и проплакваше докато не я оставя да си спи, като разбира се по-късно си довършваше в гащите. Постепенно пробвах да и качвам гърнето на леглото и тя навярно при познатия допир с него, започна да се изпишква веднага, (ако й се пишка естествено, иначе се опъва). Понякога й подавах гърдата, защото й бе още по-лесно като засуче, но не винаги. После тя се отпускаше спокойна и въпреки че усещаше как й вдигам гащичките, си заспиваше без да ми обръща внимание. В следващите нощи намали и броя на нощните пишквания, за сметка на честотата им на сутринта.
* * *
Днес е 18`април. Вече имаме няколко изцяло “сухи” дни и нощи. Един ден се случи и следното: Аз и таткото се занимавахме с някакви неща в стаята. Малката се
въртеше около гърнето и се опитваше да стъпи върху него, (тя често обръща легени и тенджери, качва се по тях и така разглежда отвисоко). За момента не й
обърнахме внимание. След малко тя дойде към мен, носейки ми гърнето; после се обърна назад, посочи ми мократа диря след себе си и взе да пляска! В самото гърне
също имаше малко останало пиш, след като повечето беше разляла по пода докато ми го донесе и покаже. Разбира се “подвигът” се бе осъщствил направо през
панталона. Съпругът ми заяви, че това вече му се струва феноменално!
И така за сега това е нашата история. Навярно ще ни се налага в някои екстремни ситуации отново да прибягваме до памперса, ала само временно. Като цяло за мен е напълно видимо, че дъщеря ми на 1 година и почти 2 месеца, знае за какво служи гърнето; знае какво не се прави в гащичките; знае че трябва да ми привлече вниманието, ако не я наблюдавам, а тя има нужда да й помогна; знае колко свободна и чиста се чувства без запаряващия и мръсен памперс, било то и сменян през един час. Ние продължаваме!
Аз съм възхитена от стремежа и старанието й да се пази чиста! Макар и периодите на “крачка назад” в ЕБХ, като растене на зъби, чести пътувания, срещи с нови хора, боледувания, в нея все пак надделяваше усещането, че някак си е по-редно да се изхожда извън памперса или гащичките.
Благодаря на Людмил, Мирена, Поли, Анна В, Аila, Eмем, Duol, Yanast, Lilfi и всички други мами от форума на БГ-мамма, които споделяха и продължават да споделят своя опит и информация относно ЕБХ, (а и не само), и от които аз и много други родители взимаме пример, (макар и тайничко), и благодарение на които не се отказваме да продължим, въпреки заобикалящата ни често пъти достатъчно враждебна среда!