Случайно попаднах на Вашия сайт, търсейки си временна работа като детегледачка.
Дълго време си мислех, че всички хора научават децата си от малки да пишкат ИЗВЪН гащички и пелени. От опита на бабите ми ли, от собствен опит ли... Не знам.
Дъщеря ми се роди, когато памперсите бяха лукс. Няма да забравя колко бях горда, когато набавих цели 4 /четири!/ броя за първото ни пътуване. Тогава тя беше на 21-22 седмици. Е, послужиха ми, какво да си кривя душата.
Но историята започна по-рано, когато около 40 й ден я изпишках върху един леген, следвайки поверието, че така по-лесно ще се научи "да казва". След това й установих режим, който тя по-късно усъвършенства: събужда се - пиш, 20-ина минути след храна - ако... Така постепенно, с много малко пропуски, го затвърдихме. Самото дете вече подсказваше, кога има нужда - ставаше неспокойна, издаваше определени звуци. Около 25-тата седмица се снабдихме и с "кенгуру" - чудо невиждано за далечната 1989 година. И тогава окончателно всичко си дойде на място. Докато е в него, то я притиска и задържа. В момента, в който я свалях от него - бързо на гърненцето. Вече седеше горе-долу стабилно, с малко помощ. Да, това иска и желание, и време, но после всичко се връща в пълен, че и препълнен размер. И ако дори на мен не ми се вярваше, че се обажда, към 34-тата седмица вече имаше точно определен звук, с който ме подсещаше.
След това не помня. Всичко беше като при голям човек. Тя проходи много рано, беше през зимата, с "ескимос", който не можехме да събличаме посред улицата, за пиш, та се налагаше да измислям предварително местата, където да влезем. Какво да ви кажа - както ние го мислим. Някъде към 16 месец започна да си събува сама гащичките и да си примъква гърнето, а когато отидохме в планината, където имахме къща, си избираше място на двора. Беше весело, макар че доста хора ми се чудеха с кой акъл мъкна гърненце по влакове и автобуси... Не са само мили спомени. Бих могла да разказвам много и да давам практически съвети. Но първо родителите трябва да бъдат убедени в необходимостта да улеснят своето дете.
Миналата зима гледах внучето на мои познати. По този повод бях в Лондон и се нагледах и наслушах на друг начин на отглеждане на бебета. Понеже тук говорим за памперсите, няма да разказвам, че в детската консултация никой не ми вярваше, че приготвям прясна храна, плодови пюрета и прясно изцедени сокове ("Кой го прави в наше време!"). Но когато реших да се похваля, че тя вече в точно определени часове ака над тоалетната чиния, "helth visitor"-ът се възмути дълбоко, че нарушавам личното пространство на бебето, което, по всички западноевропейски норми, е бебе до 36 месец!
Та така, драги ми български родители... Имаме какво да почерпим от опита на нашите баби (и ваши пра-баби). Не всичко, разбира се, далеч не всичко, но основните принципи - освен обич, още и уважение към детето, доверие в силите и знанията му, ранно приобщаване към живота и отговорностите. Да, изискванията са най-вече към нас. Но нали с обич всичко се постига!
Ваша mammy-nanny
e-mail: