Опитът на Теодора Кръстева

Дъщеря ми беше на около 3 месеца и половина когато реших (по скоро ми се наложи) да опитам. Преди това се отнесох доста скептично към този метод и го пренебрегнах. Историята е следната:

Тя получи запек и не се беше изхождала четири дни. Вече много сериозно се притеснявах, защото нищо не помогна. Бяхме на разходка в парка и аз реших да направя последен опит. Свалих и памперса, хванах я за крачетата и я наднесох до пейката отстрани. За мое учудване тя почти веднага започна да се изхожда. От тогава всеки ден улавях момента и я издържах над легена. След няколко успешни опита, тя като че ли започна да усеща, че така и е по добре и не се налагаше да я дебна непрекъснато, а сама ми подсказваше като започваше да ръмжи. Аз и казвах "Чакай" и донасях легена, а тя търпеливо ме чакаше и свършвахме всичко над легена. Опитах се и да я изпишквам, но в началото опитите ни бяха неуспешни, тъй като тя пишкаше съвсем малко в легена и след това се доизпишкваше в гащичките. Малко по късно съвсем отказа да се изпишква над легена и аз реших да и дам малко почивка и да продължим опитите по късно.

На 4 месеца и половина продължихме с опитите за изпишкване и то доста успешно от първия опит. През около 20-30 минути я издържах и тя веднага свършваше работата без подканяне. С течение на времето интервалът между изпишкванията се удължи, поради факта, че тя започна да яде по твърда храна. На 7 месеца, вече седеше на гърне и си вършеше всичко в него. Много бързо свикна с гърнето, точно както ми беше казал Людмил. Бяха и необходими само 2-3 дни за да разбере, че гърнето всъщност е същото като легена.

На 8 месеца малкото ми момиченце започна да пълзи и когато имаше нужда от гърнето сама допълзяваше до него и започваше да го удря в земята, за да привлече внимание и да ни "каже" че има нужда да и помогнем (тук става въпрос за ходене по голяма нужда). За пишкането все още "не казва", но и за това има време. Дупето и остава сухо по цял ден, защото мама знае долу горе кога има пиш.

Сега е на почти десет месеца, започна да отказва да си върши работата в гърнето, но това е разбираемо, предвид, че и растат 6 зъба на веднъж. Мама има огромно търпение и знае, че това е само период който скоро ще отмине и Яница пак ще е със чистичко и сухо дупенце. Не я насилвам, не я измъчвам, когато е готова отново да се върне към гърнето, аз ще разбера.

Благодаря от сърце на Людмил за съветите и за ценната информация, която е събрал в сайта. Аз опитах и успехът не закъсня, въпреки, че в началото се отнесох скептично.

С уважение: Теодора Кръстева, майка на Яница Янкова Кръстева на 9месеца и половина.