ПАМПЕРСИТЕ
можем ли без тях?

Една майка разказва: "Моята алтернатива или
как отгледах децата си без памперси"

Бебета и памперси… две привидно неразделни понятия. Трудно е да помислиш за едното без другото; при все това съществува начин да имаш бебе и ДА НЕ ИЗПОЛЗВАШ памперси. Това става чрез използването на различни форми на комуникация с бебето. Успях да науча много родители да обръщат нужното внимание на бебето, да следят за сигнали и в нужния момент да го подържат над подходящ съд - в резултат на това няма нужда от пране на пелени, от изхвърляне на еднократни памперси, които заминават на бунището и от ревящи бебета с подмокрени дупета.

Взела съм участие в отглеждането на 14 бебета през последните 20 години и 3 години съм живяла в Азия. Наблюдавах как майките в отдалечените райони на Индия държат децата си в клекнало положение навън, за да може детето да се изпишка или изака. Моя приятелка, която е работила в корпуса на мира в Африка забелязала, че жените носят със себе си навсякъде голите си бебчета без да има каквато и да е следа от изцапано по дрехите им! Само забелязвала как от време на време някоя майка отива до храстите с детето. Любопитна, тя проследила няколко майки и открила, че те, както и в Индия, поддържат детето в клекнало положение, докато то послушно си свърши работата. И когато запитала една от тях как разбира кога на това малко бебе му се ходи, майката недоумяваща я погледнала и отвърнала: „А вие как знаете кога [ви се ходи до тоалетна]?”

Изпитах това усещане за знаене, когато работех с децата: една симбиотична, телепатична комуникация, интуитивно познание, което е дадено по рождение на всички ни. Като вид, който има най-дългия период на детство, ние държим и рекорд по цапане на гнездата си. И това е така, само защото мнозина от нас доскоро не са обръщали внимание на опита, натрупан от „примитивните нации”. Изследвайки историята на употреба на тензухени пелени и памперси, аз разбрах къде майчините ни инстинкти са „дали накъсо”.
Начинът е познат от векове. Нарича се Естествена Бебешка Хигиена или Eliminatiion Communication (ЕС), преведено ще рече „усещане за момента”, т.е. изграждане на обратна връзка между бебето и майката, така че тя да усеща нуждите му.

ЕБХ е метод, усвоен от много бебета по света. Той е толкова естествен и първично заложен, че дори няма наименование в повечето култури. При него майката и детето се настройват в близост един към друг дотолкова, че тя да може правилно да усеща кога то има нужда да се облекчи.
За първи път чух фразата Естествена бебешка хигиена (ЕБХ) от мой приятел по времето, когато четвъртото ми дете Мария-Роза беше на 3 месеца. Бях развълнувана от това, което научих - че африканските жени подсещат бебетата си със звук „псссс”, когато е подходящ момента да се облекчат. Тази практика ми изглеждаше напълно разумна, защото се отнася към генетично заложените ни навици, а и бях привлечена от идеята за по-дълбок физически и духовен контакт с бебето ми. Затова реших веднага да го пробвам - подържах Мая (на 3 месеца тогава) над ваната и издадох звука „псссс”. Какво бе възхищението ми, когато тя веднага се облекчи и оттогава нататък го правеше безпогрешно все едно го е научила от някого.

Представа си нямате колко забавно и полезно се оказа това за семейството ни - то създаде по-близък физически контакт, по-малко миене, премахна подсичането и най-важното (поне за мен) - по-дълбоко зачитане на способността на Мая да контролира тялото си и възможността да постигна по-фино съзвучие с ритъма й. И не на последно място - по-малко боклук и повече уважение към майката Земя. И преди всичко - забавно е! След като съм отгледала три бебета по класически начин с пелени, сега непрекъснато се възхищавах на способността на Мая да си казва, когато има нужда и да настоява, докато не я разберем.

Методът прекрасно разшири възможността ми да отдам грижа и внимание при майчинството ми. И както кърменето, това също ме сближава с бебето, физически и психологически и създава моментална обратна връзка, дори когато не съм се настроила да го усещам.

Като Джи-Пи (семеен лекар), физиологията е в сферата на интересите ми и ЕБХ се оказа точно обратното на това, което са ни учили в медицинската академия: там убедено ни втълпяваха, че бебетата нямат контрол върху сфинкстера до близо две годишна възраст. Очевидно педиатрите не са си направили труда да изследват факта, че на Земята преобладаващата част от майките с бебета усещат природните нужди на бебетата си като свои собствени.

Още в самото начало Ема (11г.), Зоу (8г.) и Якоб (6г.) ми оказаха голяма помощ, като ми разказаха колко неприятно им е било да стоят подмокрени или наакани в пелените си. (Някои казват, че ние хората сме си докарали цял куп сексуални проблеми карайки бебетата си да се отвратят от гениталната си област, поради неприятното усещане при носенето на „ходеща тоалетна” - памперсите). Съпругът ми Николас първоначално бе резервиран към опитите и усилията ми, но впоследствие се убеди в ползата от прощъпулник без пелени.
Имайки опитността да отгледам деца с и без пелени, стигнах до заключението, че вероятно ВСИЧКИ деца от ранна възраст сигнализират, когато искат да се облекчат, но понеже никой не се вслушва в това, сигналите им са погрешно разбирани като нужда от храна, умора или раздразнение, особено ако детето е облечено и не забелязваме връзката на сигналите с момента на облекчаване. През първите месеци научих сигналите на Мая, като я носех без пелени или панталонки и я държах под око. (Това беше доста лесно, защото през първите 6 месеца тя беше почти винаги с мен). Установих, че тя смутено и неспокойно мърда, понякога с малко плач, особено ако не схващам веднага какво иска.
Понякога се получаваше по-телепатично и аз без дори да се замислям, я понасях към ваната, където обикновено вършехме тази работа. Ако по някаква причина се забавех да я отнеса там навреме, се случваше да ме подмокри, но се случваше рядко, особено когато я носех със слинг. А сигналът, че й се ака беше да пръцне няколко пъти; понякога дори дърпаше гърдите си с ръчички. Да, малкият човек не искаше да лежи изцапан!

Да научим дневния ритъм на Мая също се оказа от полза. Първото нещо, което прави след като се събуди е да се изака и, като всички бебета, пишка често (средно през 10 минути) през първите няколко часа след ставане. Това изисква по-голяма находчивост (съпругът ми го установи, когато е „на пост” J). Забелязах също, че пишка през около 10 минути след кърмене или пиене. Също така тя почти винаги се изпишква след събуждане. Всъщност, мисля си, че я събужда нуждата.

През първата година използвахме за тоалетна ваната. Държах я за бедрата изправена, с гръб облегнат на корема ми. Преди това използвах малка кофичка за пясъчник с удобна вдлъбнатина на нея; седейки я държах между бедрата си и придържах Мая над нея. Синьото гърне - сега семейна реликва - направи доста разходки с нас, а и служеше добре за през нощта (виж по-надолу). Когато тя израсна и стана по тежка установих, че върши работа и да съм седнала на тоалетната и да я поддържам седнала пред мен. Понякога, ако нищо друго не помагаше, правехме заедно пиш! Приканвах я със специфичния звук „пссссс”, а когато бяхме над ваната, пусках водата.

След 3 месеца практика станах по-уверена в познаването на знаците й и понякога нежно настоявах, дори когато тя първоначално упорстваше; обикновено след половин-една минутка тя се облекчаваше. Имайте в пред вид, че има една фина граница, която е важна за съвместната работа. Не бива да е „битка за надмощие”, което може да се случи при тоалетните тренировки. Това е повече танц на единение, който се изгражда, както при кърменето, с любов и респект един към друг.

Когато бяхме извън къщи, използвах пелени и я облекчавах, доколкото можех, но не очаквах да се справи перфектно. Използвахме тоалетни или взимахме гърнето (или друг пластмасов съд с плътно затварящ се капак) в колата. Когато пропуснехме да се изпишкаме, реакцията ми беше: „Е, това го изпуснахме”. В горещи дни просто постилах пелена на задната седалка. Ако нямах възможност да спра, й казвах: „Пишкай си спокойно Мая, ще я подменя веднага щом мога да спра”. През първите месеци Мая не обичаше да я безпокоят през нощта, така, че я слагах да спи на килимче и я оставях да пишка, когато пожелае. Сменях го щом се събудех. Друг път увивах дупето й свободно в дреха и я сменях, когато се намокри. Установих, че както с пелените, тя обикновено пишка при събуждане и когато я кърмя.

На около 6 - 7 месеца тя обяви „стачка”, което съвпадна с покарването на зъбите и първите й опити да пълзи - престана ясно да сигнализира. Приех го спокойно, предлагайки й възможност да се облекчи, когато усещах за необходимо и не се сърдех, когато след като откаже да си свърши работата над ваната я свършваше на пода. При все това, дори и в „лошите дни”, повечето акита отиваха в гърнето или в тоалетната.
На десетия месец вече бяхме отново във форма. Забелязах как ставайки все по-независима и завладяна от нови дейности, тя не одобряваше да я отделят от заниманията й, за да отиде до тоалетната, затова започнах да нося „тоалетната” при нея. Тя предпочиташе купа или гърне в скута ми, а по-късно започнахме да използваме и сядане на гърне: първоначално го държах, докато тя го използва. Нощем я слагах на синьото гърне докато я кърмех (така, че да легне после без да го разлее). Когато бях по-разсеяна, тя се изпишкваше на пелена между краката й или на килимчето под нея.

12-тия месец отбеляза нов етап в нещата, скоро след като проходи. А на 14-тия месец, за мое удивление Мая вече въобще не се нуждаеше от пелени. Тя вече ясно изразяваше нуждите си, гласово и безгласово; способността й да се стиска се подобри. Когато имаше нужда да се облекчи, тя казваше „пишшш” и се запътваше към гърнето (имахме няколко из къщата). Николас бе толкова възхитен, когато тя го направи за пръв път, че изръкопляска. Оттогава, когато свършеше и ставаше, тя аплодираше себе си. Освен това започна да се интересува от съдбата на телесните си продукти и идваше да помага, когато ги заравях в градината (отлична тор!) или ги изсипвах в тоалетната (сега тя иска да го върши сама).
В този период престанах да използвам повече пелени и преминахме на тренировъчни панталони Bright Bots[* виж http://www.brightbots.com.au],това са т.нар. kaidangku панталонки, които от векове се използват в Китай и Япония вместо пелени или памперси. Безплатно за родителите и удобно за детето. които са идеални за излизане навън. Сега, на 19 месеца, Мая а напълно самостоятелна при дневните си нужди. Тя си казва, когато й се ходи и/или отива сама на гърнето. Въпреки, че взимам резервен чифт панталонки когато излизаме навън, много рядко ги сменяме - в сравнение с други деца тя е се справя с тоалетните си нужди като 4 годишно дете.

Нощите продължават да са все така натоварени, с много хранене и пишкане, но освен ако не е болна, или аз съм много уморена, имахме само няколко „пропуска”. А да я изпишквам през нощта е много по-малка грижа пред предимствата на едно чисто и самостоятелно дете. От други подобни ЕБХ-истории научих, че повечето бебета спират да пишкат през нощта дори още на първата година или имат строго определен модел (например да не пишкат след полунощ).

Като грижлива майка ме интересува факта, че ЕБХ-бебетата се научават да се облекчават преди да се научат да задържат. Това прави ЕБХ един много удобен метод, защото, когато желае, бебето може да изпишка дори и малкото урина в мехура си. (Това означава, че когато изпишкам Мая в градината преди да потеглим с колата, аз знам, че шансът тя да се подмокри в следващият половин-един час е малък). Като контраст, конвенционалното „тоалетно обучение” се изгражда около способността на детето да „стиска” в тялото си „нещата”, докато може да се облекчи на подходящо място. Мисля си върху подсъзнателното отражение на този метод - не е ли факт, че живеем в общество, в което хората „стискат” „нещата си” [oттам вероятно израза „стиснат човек”, бел. прев.], и често пъти имат нужда от помощта на други (като психотерапевт), който да ги окуражи да „се отпуснат”.

Също изборът „автономност или срам и съмнение” е важна част от етапа на „тоалетното обучение” и Мая се справи чудесно с тази задача - сега тя е невероятно самостоятелна, да не кажа, че сама си е шеф и се чудя дали това не е и благодарение на самочувствието й, придобито от ранното усвояване на ЕБХ.

А за мен ЕБХ се превърна в нещо интересно и удобно. Да, супер е да изпираш само половин пералня дневно за шест членно семейство, но много по-важно е, че узнах колко дълбоко са свързани майката и бебето и че бебетата са забележително способни и умни същества, противно на това, което им приписва обществото. Чувствам се благословена с тази опитност.

Аз изпробвах ЕБХ само с едно бебе, започвайки от ранна възраст. При други майки може да е различно - някои започват от раждането, други с по-пораснали бебета, някои използват повече, други по-малко пелени, някои деца възприемат по-бързо, други по-бавно, някои работещи майки обучиха дори детегледачките си в ЕС.

Ако ЕБХ те привлича, изпробвай го. Дори да е по-сложно при пораснали бебета, които са се научили да пренебрегват сигналите на тялото си, те биха приветствали идеята да бъдат по-чисти и да общуват с вас.

Желая ви много успехи в начинанието ви.


Уебсайтове:

http://www.freeyellow.com/members4/seafish/index.html Ingrid Bauer's Natural Infant Hygiene site
http://www.natural-wisdom.com Jana Kutarna's "Did You Say Without Diapers?" page
http://trick.fig.org/jana/child/diaperless.html Scott Noelle's article (Continuum Concept- ЕБХ with a toddler)
http://www.teleport.com/~noelles/misc/goingdiaperless.html Johnson Family Infant Potty Training Page
http://www.users.uswest.net/~ptlfhb/training.html Trickle Treat - Laurie Boucke (includes info about her new book)
http://www.White-Boucke.com/ifpt.html NatЕБХ's ET article, excerpt from her booklet
http://www3.parentsplace.com/readroom/articles/eliminationl.html

Книги

Infant Potty Training- A Gentle and Primeval Method Adapted to Modern Living. Laurie Boucke, 2000 White-Boucke Publishing, Box 400, Lafayette, CO 80026, USA.
email: laurieb@white-boucke.com
Elimination Timing by Nat EC. HCR2 Box 6838, Keaau, HI 96749, USA. $6 US each.emailnatЕБХ@interpac.net
Diaper Free!: The Gentle Wisdom of Natural Infant Hygiene, by Ingrid Bauer 2001
available from Natural Wisdom Press: 115 Forest Ridge Road, Saltspring Island, BC, V8K 1W4 CANADA
email: instinct@saltspring.com

 

Moята история (друга майка споделя своята опитност с ЕБХ)

Едно нещо, което вече трябваше да съм научила, е да бъда внимателна на кого се смея и подигравам… защото може да ми се върне някой ден.

Винаги съм смятала за добра идея употребата на платнени парчета вместо памперси. Бях отгледана с такива, сестра ми също, спомням си неприятното усещане да наблюдавам как мама оставя децата й да стоят в мръсните пелени, „защото трябва непрекъснато да ги сменям час по час”. Все пак употребата на плат вместо памперси ми допадаше повече; винаги съм имала силно чувство за отговорност към природата, подсилено по време на работата ми към Грийн Пийс (Greenpeace), като ученичка. Вече бях разбрала, че памперсите са вредни за Земята.

При все това, платът също не ми изглеждаше като най-добрата алтернатива, защото изразходваше вода, електричество, а също така и перилни препарати, които в крайна сметка пак тровеха Земята.

Когато за първи път се натъкнах на странен уебсайт, обясняващ, че можеш да отглеждаш бебето си без памперси, си представих къща, смърдяща на урина, недодялани родители, облечени в груби дрехи, напикани тук и там и голи деца, тичащи около тях. Е, помислих си, добре e да знам, че там някъде има хора, по-луди от мен и се разсмях на абсурдната картинка. Препратих сайта на няколко приятели и го забравих.

После забременях. И не можех да спра да мисля за този уебсайт. Отворих го още няколко пъти, проследих връзките към други сайтове, които говореха за същото нещо. В крайна сметка се предадох и поръчах книгата „Тренировка на гърне за бебета”. Въпреки че първоначално заглавието ме отблъсна (представях си, както мнозина незапознати с метода, че бебето бива насилвано), аз жадно погълнах цялата книга на един дъх и когато я завърших, бях напълно убедена, че това е моята алтернатива. Лаури (авторката) говори за жени от най-различни раси и култури, които имат чудната способност да се настроят „на вълната” на бебетата си така хармонично, че да знаят кога бебето им има нужда да се облекчи и да му помогнат да го направи.

Започнах да гледам на бебетата с памперси по съвсем различен начин, докато четях как децата щат-нещат трябва да се научат да не обръщат внимание на усещането, че ежедневно са наакани и напикани и че това продължава 2-3, че и повече години. За първи път аз наистина осъзнах, че бебетата са опаковани в собствените си телесни отпадъци. Знам някои майки, които твърдят, че веднага сменяли памперсите след като се замърсят, но знаейки от опит колко често децата пишкат през нощта или докато спят, за мен беше ясно, че дори най-старателната майка оставя децата оплескани. Сетих се по какъв начин обществото ни реагира на възрастни хора с памперси (със съжаление и антипатия) и начина, по който реагираме на децата, поставени в същото положение на немощните възрастни - че това е „нормално”.

Когато се роди синът ми, бях доста нервна относно изпробването на ЕБХ с него. [Оригиналният термин е Elimination Communication - начин на общуване с бебето, чрез който се изгражда двустранна връзка и родителя разбира/усеща нуждите на бебето. Тук ще използваме ЕБХ - Естествена Бебешка Хигиена] Да, бях чела и мислила за това, говорих със съпругът ми (той нямаше нищо против да опитаме), но НИКОГА не го бях ИЗПРОБВАЛА. Изчаках да си тръгне свекървата и да останем сами, поставих двуседмичният ми син на малко детско гърне Baby Bjorn, казах (чувствайки се много глупаво) „пишшшш, пишшшшшш” и почаках… Не минаха и 10 секунди и чух най-удивителният звук! Синът ми, роден преди 2 седмици, когото внимателно държах на гърнето, пишкаше! Веднага извиках съпруга си и гордо обявих, че сме се изпишкали в гърнето. Същия ден по-късно, когато той се върна вкъщи от работа, воден от интуитивно усещане, задържа синът ни на гърнето и, отново, той се изпишка. Двамата бяхме убедени и никога повече не се усъмнихме в ЕБХ.

В момента, докато ви пиша това, синът ми е вече на 6 месеца. През последния месец ние преминахме към почти 100% акуратност с ЕБХ, което значи, че почти 100% той е без памперси. Все още използваме парче плат като резервен вариант, когато сме на гости с бебо или когато отивам някъде, където знам, че няма тоалетна под ръка. Все повече откривам, че синът ни желае и може да комуникира с нас за нуждите си и дори да изчаква, докато го сложим на гърнето. Наскоро бяхме на гости в приятелско семейство извън града за 4 дена. За това време изцапахме всичко на всичко 4 пелени и то аварията стана не защото малкият не си каза, че му се ходи, а защото не бяхме около него да видим, че ни сигнализира.

ЕБХ съдържа три важни компонента:


Синхрон

Това е понякога най-лесният начин да започнеш. Още от началото забелязах определена последователност при сина ми - обикновено пишка 5 минути след събуждане, 10 минути след сукане и т.н. Той също така, общо взето, има нужда да пишка всеки 30-45 минути след събуждане, независимо дали суче или не. Въпреки, че се опитвам да върша нещата по часовник е полезно да знам, че има определени моменти, когато той вероятно ще се изпишка.

Интуиция

Отначало ми беше трудно да приема изявленията на други родители, практикуващи ЕБХ, че „чуват думата «пишшшш», или „имат чувство, че им се ходи до тоалетна”, когато бебето иска да се облекчи. Но след като практикувах 6 месеца ЕБХ със синът ми, сега усещам майчината си интуиция много по-фино настроена спрямо него и безброй пъти ми се е случвало без видима причина, просто да усетя, че му се ходи и без грешка той всеки път имаше нужда. Ако се случваше да пропусна, то беше, когато пренебрегвах интуицията си.

Условни знаци и комуникиране

Под работа с условни знаци се разбира да възпроизведете звук с уста или някакъв знак всеки път, когато видите, че детето ви се облекчава. В даден момент то ще свърже действието ви с процеса на изхождане и ще започне да използва тези знаци, за да ви сигнализира. Ние използваме „псссс псссс” за пишкане и звук като „хъммм хъммм” за акане. Използваме също знак от езика на глухонемите за „гърне”.Синът ни, на 6 месеца, винаги отговаря на сигнала за пишкане. Понякога, ей така, седи на гърнето, но не пишка, просто си играе, докато не му дадем сигнала и в този момент виждаме с очите си как той отпуска мускулите на мехура си и се изпишква. Сега се смея, когато чета книгите за отглеждане на деца и трениране на гърне, които набиват в главите на родителите митът, че бебетата нямали мускулен контрол върху сфинкстера и мехура си… нещо, което за мен е очевидна неистина.
Комуникацията означава двустранно общуване между теб и детето ти. Това включва съзнателност за вербалните и невербалните му комуникативни сигнали. Синът ми винаги се тормози неспокойно, когато има нужда да се изпишка. Често пъти той престава да суче и се вглежда в очите ми. Понякога издава леки грухтящи звуци, ако му се ака. Вярвам, че той също комуникира с мен телепатично. Възможността да знам, кога ще се събуди, кога иска да суче или да се облекчи, създава една силна връзка помежду ни, позволява ми на отговарям любящо на нуждите му без да има плач и сърдене.

Ползата от ЕБХ за семейството ни беше многостранна.

Първо, тя ни сближи с детето и ни позволи да комуникираме с него. Тя позволява да се отнасяме към детето с уважение и респект. Аз истински вярвам, че единствената пречка за широкото прилагане на ЕБХ е неразбирането и неправилното й тълкуване. Също както са потънали в забвение храненето на бебето по негово желание (а не почасово), спане заедно с него или пеенето на люлчини песни. Малкият човек не заслужава да кисне в собствените си нечистотии. А чрез ЕБХ родителят дарява уважение и респект на детето, разбирайки нуждите му. Все повече хора осъзнават това.

Второ, избягват се всичките странични ефекти от пелените и памперсите - подсичане, алергии към сапуни и прахове, претопляне и т.н. Също така, седенето в собствените си телесни отпадъци има и негативен психологически ефект - детето се научава да не обръща внимание на долната част на тялото. Чувствам, че са възможни неблагоприятни ефекти от по-слабото осъзнаване на тези толкова чувствителни части на тялото.

Трето, аз вярвам, че това е естествената връзка родител-дете, изначално дадена от природата като най-хармонична и цялостна. Без значение дали вярвате, че сме плод на еволюция или сме създадени, видимо е, че си вредим когато вървим против собствената си природа. А когато изберем да живеем в съзвучие с тази създадена/еволюирала природа, телата ни оперират по-плавно и хармонично. Общувайки с родители от други държави разбрах, че ЕБХ е начинът, по който децата са били отглеждани хиляди години. Културата „използвай и хвърляй”, налагана от запада, е неуважение към Земята и към бъдещите й стопани - нашите деца. Нашите разбирания са, че трябва да намалим количеството на ресурсите, взимани от Земята и да рециклираме което можем. Откакто използваме ЕБХ, драстично намалихме количеството вода, електроенергия и перилни препарати, които използвахме.

Повярвайте ми, ако ме бяхте попитали преди година, никога не би ми минало през ума да посветя време и усилия да разказвам на другите за ЕБХ. Но нашата история в никакъв случай не е уникална. Нямаме някакви специални дарби, нито пък имаме повече време от другите родители, дори не сме маниаци на тема екология. Но от други опитали ЕБХ чуваме, че в началото реакцията им варира от удивление до насмешка, която постепенно се превръща в интерес и накрая в приемане.

Желая ви успех!


Добавка: Октомври 2002
Не мога да повярвам, вече измина година, откакто се роди синът ми. И не мога да повярвам, че последния път, когато се подмокри през нощта, беше някъде през лятото; последният път, когато пропуснахме „пиш” в гърнето, беше преди няколко седмици. Той е на 12 месеца и няма никаква нужда от памперси, дори за „аварийни случаи”; нямам вече спомен, кога се е наакал за последен път, така, че го смятам за „тоалетно трениран”. Той все още не може да се качи на тоалетната, но ясно си казва, когато има нужда от нея. Чувствам се благословена да съм така финно настроена в хармония със сина си, чувствам, че съм отговорен родител заради откриването на ЕС. И сега, когато виждам да сменят памперсите на деца на неговата възраст, съм МНОГО БЛАГОДАРНА, че не се уплаших от ЕБХ и го изпробвах.
Бъдете благословени!

Добавка: Октомври 2003
Нашият невероятен малък господин ще е скоро на 2 годинки, системата ЕБХ работи безупречно, „фаловете” се сведоха до веднъж на няколко месеца, той ясно и надеждно ни казва кога има нужда да ползва гърнето и вече не трябва да внимавам за знаците му. Освен това интуитивната връзка работи без грешка. Прекрасно е просто да го гледам, горд и самостоятелен, свободен от срам и памперси. Съжалявам, че не открих ЕБХ още по-преди, когато се родиха другите ми деца… спомням си мъчителният процес на отучване от памперсите и приучаване към гърне. Натъжава ме това, че цивилизацията ни е загубила това знание. Затова ви моля, опитайте ЕБХ, дори за малко.

Превод от http://www.freewebz.com/freetoЕБХ/index.htm

 

Памперс, дайпер или нещо друго?

На фона на растящата загриженост за околната среда, битката между дайперите и удобните памперси продължава. Никога обаче не се е обсъждала алтернатива на тези два метода. Тази възможна алтернатива е грижовна към Майката Земя и в същото време създава любяща връзка между децата и възрастните, която може да продължи и цял живот. Първо обаче, някои интересни факти за тензухените пелени и памперсите.

По въпроса са направени няколко изследвания и резултатите им са спорни.

Според National Association of Diaper Services във Филадефия, когато бебето се научи да ползва гърне, то е употребило вече 10 000 памперса. Годишно американците изхвърлят 18 милиарда памерса, като повечето от тях свършват на бунището. Един памперс се разлага за 500 години.
От друга страна, редакторска статия от Science (28 септември, 1990г.), публикувана от American Association for the Advancement of Science (Американско сдружение за напредък в науката) твърди, че „ползването на перални услуги за тензухени пелени изразходва три пъти повече гориво и причинява девет пъти по-голямо замърсяване на въздуха от употребата на памперси”. Също така, търговските земеделски методи за отглеждане на памук, както и методите за производство на материи за пелени, са значителни замърсители на околната среда.
Паркър Матуса, програмен директор на New York State Energy Research Development Authority (Нюйоркска агенция за изследване и развитие на енергията), обяснява, че тензухените пелени, сменяни шест пъти на ден, изразходват 142 галона вода на седмица само за пране. Пелените оставят с 50% повече обработен солиден отпадък от памперсите, а при затоплянето и снабдяването на вода за пране, консумират три пъти повече невъзвратими енергийни източници като петрол и природен газ. Памперсите, обаче, годишно поглъщат седем пъти повече материал, включително 1,2 тона дръвесна каша и оставят над 90 пъти повече потребителски отпадъци, от които 75 000 тона се разлагат по сметищата.
Изследване на Franklin Associates на 1000 деца и тяхното обслужване се противопоставя на употребата на пелени. Въпреки подозрителното си спонсориране от American Paper Institute (Американски институт за хартия), анализът включва всички стъпки от „живота” на един памперс. С изключение на данните, че „произвеждат повече солидни отпадъци от пелените”, памперсите се оказват по-щадящи към употребата на вода и енергия, производството на водни отпадъци и атмосферни излъчвания.

Някои производители на памперси предлагат така наречения биологично-разложим продукт. Специалисти по околната среда отбелязват обаче, че такива продукти всъщност съдържат повече пластмаса, за да компенсират слабостта на материала. В този случай повече пластмасов отпадък попада в сметищата без да има данни, че е по-биологично разтворим. Изхвърлените памперси заемат от 0,5 до 1,8 процента от площта на сметищата. И все пак, както Ричард Денизън, старши научен сътрудник на Environmental Defense Fund (Фонд за защита на околната среда) казва, „Един процент от милиарди тонове отпадък си струва тревогите. Ако не знаем как да се справим с този един процент, всъщност с кой един процент ще се справим?”

 

[ « НАЗАД | ГЛАВНА СТРАНИЦА | КЪМ СЛЕДВАЩАТА СТАТИЯ »]