Развенчаване на традиционните митове за приучването към гърне

Не можем да отричаме, че за западните родители образът на бебе с памперс се е превърнал в неразделна част от щастливото майчинство. Самата идея да лишим детето си от памперс преди да е навършило 1.5 - 2 години, може да се стори груба и жестока на много от нас. Дори родителите, които изповядват нежен и внимателен подход, отзивчивост и уважение, предпочитат да сложат памперс на детето си.

Сама по себе си идеята за Естествената Бебешка Хигиена (ЕБХ) може да ви се стори особено странна в следните случаи:

В тази глава обяснявам как са възникнали идеите за необходимостта на памперсите и с какво “цивилизованите” методи се отличават от метода на ЕБХ.

Откъде възниква митът за необходимостта да се изчака?

Началото на ХХ век: Европейските родители изхождат децата си.

В началото на ХХ век изхождането (ЕБХ) е разпространено в цял свят. Достигналите до нас източници потвърждават: в началото на ХХ век европейските и американските родители изхождат дечицата си така, както до ден днешен го правят родителите от Африка и Азия. Достатъчно лесната за приложение методиката е била еднаква навсякъде.

През 20-30-те години на ХХ век светът се потопява в рамките на различните предписания и инструкции. За съжаление тази тенденция не подминава педиатрията. Педиатрите започват да предписват достатъчно строг контрол над детето от страна на родителите. Изобретена е популярната система за хранене на бебето под час (в 9:00, 12:00, 15:00 и т.н.), която няма нищо общо с реалните потребности на всяко едно уникално бебе. Инструкциите не оставят без внимание и естествените нужди на бебето!

През 1932 г. Департаментът на американското здравеопазване публикува “Инструкция за отглеждане на новородено”. Освен всичко друго, инструкцията предписва на майките да започват “тоалетното обучение” от раждането на бебето и да го завършват към 6-8 месечна възраст. В самата идея няма нищо лошо, тя се е вписва в общоприетата практика по света. Проблемът е другаде: в прекалено твърдия, формализиран подход. След като обуславя кърменето с формално разписание, инструкцията тръгва още по-далеч; съставен е график, според който бебето трябва да облекчава естествените си нужди. Така то е трябвало да свърши “голяма работа” строго “два пъти на ден след сутрешното и вечерното къпане, не по-късно от 5 минути след баня”. Ако бебето се отказвало да ака по график, майката е била длъжна да пъхне в дупето му парченце сапун и да стимулира ануса, докато не се изходи. Предполага се, че след като “уреди и узакони” твърде личните и чувствителни аспекти от живота на бебето: кърменето и естествените нужди, обществото помага на майките, облекчава “тежкото бреме” на отглеждането на бебето.

Това води до противоположни резултати т.к. е нарушена важната лична връзка между бебето и майката. Жестоките, насилствени методи водят до развитието на неврози при децата, а също изтощават и разстройват самите родители. В масовото съзнание възниква стереотип, че ранното тоалетно обучение на детето не е необходимо т.к. е абсолютно нехуманно. Независимо от това, че отделни смели майки, запазвайки традициите от миналия век, изхождат успешно съвсем малки бебета, самият термин “ранно приучване към гърне”, се оказва неприятен за обществото, т.к. е свързан с негативни впечатления. Специалистите от следващото поколение, в това число и Бенджамин Спок се устремяват в търсенето на нови пътища. Обществото жадува нов подход.

Доктор Бразелтон и теорията за “готовността на детето.

През 1962 г. педиатърът Т. Берри Бразелтон предлага нова теория за приучването на детето към гърне. Неговият метод, наречен “Приучването към гърне – метод ориентиран към детето”, е публикуван в Pediatrics – официалното списание на Американската Академия на педиатрите. Препоръките му, коренно различни от общоприетите в Америка, установяват нов стандарт, който до ден днешен се запазва по света, благодарение на усилията на рекламодателите. Бразелтон въвежда ново понятие “Готовност на детето за тоалетно обучение”. Бразелтон предполага, че дете, което не може съзнателно да обясни с думи, че му се пишка, не е готово да се обучава, затова е необходимо да се изчака. Неговите намерения изглеждат меки и хуманни. Удивително е, че общественността ги приема без доказателства! Педиатрите, най-консервативната професия, приемат новия подход без каквито и да било допълнителни изследвания. Педиатрите започват да препоръчват памперси на бебетата, въпреки очевидните факти, които по онова време са налице дори в Америка. Приблизително в същото време крупна американска корпорация, произвеждаща пелени за еднократна употреба под търговската марка Pampers (на този етап първите и единствени в света) активно се сприятелява с доктор Бразелтон.

Бразелтон издава няколко книги за отглеждането на детето. В книгите си той посочва “списък от признаци, които показват, че детето е готово да се обучава”. Въпреки очевидните факти, (готовността на дечицата от раждането си да съобщават нуждите си), списъкът на доктор Бразелтон до ден днешен се публикува във всички книги, посветени на отглеждането на детето, а също и детските интернет-сайтове.

Пари, печалба и бебе без памперс *

Производството на пелени за еднократна употреба е печеливша и огромна индустрия. По сметките на Тереза Фаризи докато едно дете завърши тоалетната тренировка, родителите ще са дали най-малко $3000 за памперси. Умножете го по броя на децата във вашия град и ще видите каква огромна печалба получават големите транснационални корпорации*. Безспорно е, че те правят всичко за да накарат тези бебета да носят пампреси и то възможно най-дълго.

От бебето, което живее без памперс и се храни с майчино мляко, е абсолютно невъзможно да се спечели. То е весело и щастливо и се чувства много комфортно. Но това бебе никога няма да бъде излъчено по телевизията – за какво? В това няма никакъв финансов интерес. На производителите им е изгодно да показват изкуствен образ на бебето, което е щастливо само защото има биберон, дрънкалка и памперси от последното поколение. Никой не се вълнува от това, че всъщност бебето се нуждае само от мама: нейното млекце, нейната топлина, нейното добро сърце, нежен поглед и грижовни ръце.

Лично на мен ситуацията с памперсите ми напомня темата за кърменето. Привържениците на изкуственото хранене също твърдят, че освобождават майката от излишните грижи. А всъщност грижите стават много повече. Дечицата започват да боледуват по-често, а майките се чувстват безпомощни. Те са лишени от възможността да решат всеки проблем чрез магическото докосване на бебето до гърдата. Кърмещата майка има уникална дарба: това са нейните гърди.

Всевъзможните усъвършенствания на естествените, природни знания често пораждат проблеми. Майките от традиционните племена, които действат полагайки се единствено на своите инстинкти, топлото живо млекце и уверени, силни ръце, отглеждат децата си без особени усилия. “Цивилизованите” майки, заобиколени от всевъзможни неживи помощници, все по-често се признават за безпомощни и казват, че не знаят какво да правят с бебето.

През 70-те години американското списание Pediatrics публикува сбор от официални препоръки по приучването на децата към тоалетната. Тези официално приети, утвърдени и препоръчани инструкции гласят : НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА тоалетното обучение да започва преди навършването на две години (24 месеца), освен това се прилага списък от определени признаци, че детето е готово да се обучава. Само детето, което проявява всички или повечето от указаните признаци е готово да се обучава.

Какъв е този списък? От кои специалисти е съставен? С това се занимава Родителският Институт на Педиатрията Pampers,

финансиран от компанията Proctor&Gamble. Подписвайки се скромно само с един ред в края на препоръките, без дори да сложи името си на първа страница, Институтът по Педиатрия Pampers съставя огромен списък от препоръки и съвети, насочени към педиатрите – хората, призвани да се грижат за здравето и възпитанието на децата. Фактически, целият този брой от официалното издание Pediatrics, е финансиран от компанията Proctor&Gamble.

Няма нищо учудващо в това, че доктор Т. Берри Бразелтон, сътрудничащ с корпорацията, се оказва в челните редици на Родителския Институт на Педиатрията Pampers. Интересно е, че неговата статия за готовността на детето се появява през годината, когато Proctor&Gamble пуска на пазара първите в света пелени за еднократна употреба Pampers.

Списъкът на доктор Бразелтон.

Списъкът е доста нееднозначен. Например, точка първа гласи “Детето започва да подрежда вещите по местата им”, намеквайки, че детето вече знае къде се намира гърнето и е способно да го намери. Новороденото бебе не може да знае къде се намира “тоалетното място”, но със сигурност знае, че трябва да попита мама за това. Точно затова бебето “сигнализира” – защото мама знае къде се намира “правилното” място и защото през първите 6 месеца това място може постоянно да се променя, докато мама се движи с бебето на ръце. Точките втора и трета явно си противоречат. Интересно, как трябва да се държи дете, което вече е социално и иска да зарадва родителите си, но вече може да казва “НЕ”. Тук е заложен конфликт на интереси; дочаквайки тази възраст, родителите често се сблъскват с дете, което сериозно се съпротивлява срещу опитите за приучване към гърне. Всички деца са социални от раждането си, от първите си дни разбират дали родителите им са доволни от тях. Точка четвърта “замърсените пелени причиняват дискомфорт” еднозначно е жестока. Бразелтон предполага, че преди да навърши 18-24 месеца детето не е способно да изпита дискомфорт от мокрите или мръсни пелени, но това е напълно погрешно. Децата изпитват дискомфорт много по-рано (особено силно децата с раздразнена или възпалена кожа) и са способни да го обяснят. Просто западните родители, които от самото начало са се отдалечили от бебето и са го сложили в детско креватче, започват да разбират детските сигнали, едва когато детето започва да говори и да проявява независимостта си чрез думата “не”. В редица случаи е възможно бебето да бъде приучено да не забелязва мокрите или мръсни пелени, но си представете колко “лесно” ще мине отучването след това.

Точките пета и шеста се отнасят към същата тема: от самото начало, от раждането си децата проявяват интерес към тоалетното обучение. Те са способни да обяснят своята потребност и отчаяно се опитват да го направят, просто не са разбрани от “необучените” възрастни. Западният възрастен, заградил детето си с балдахин, запушил устата му с биберон и му връчил дрънкалка в ръцете, потиска природната способност на детето да се обяснява и да разпознава сигналите на собственото си тяло. Възрасният чака докато детето започне да “разбира обърнатата към него реч, да може да изразява прости желания, да произнася първите си думи” (виж точка 11), само че не е ясно защо това трябва да се случи след навършването на две години. Майките в по-малко цивилизовани държави разбират дечицата си от раждането. Това се случва в целия свят.

Способността да си свали и обуе панталонките не се отнася към готовността за обучение. Тук много по-важна е природната способност да управлява мускулите на сфинктера, координирайки важните естествени нужди. Въпроса с дрехите на първо време се решава от майката. Когато поотрасне детето поема отговорността за естествените си нужди, но дълго време (до около две години) вика мама на помощ за да му събуе панталонките.

Способността да ходи, да сяда и да се навежда също няма нищо общо. В Африка изхождат новородените в полулегнала поза в ръцете на мама. По-голямото бебе може да се изхожда над мивката или гърне в поза “седнало на ръце”.Тук наистина има много различни позиции и възможности. Важно е друго – това, че детето може да контролира мускулите на сфинктера още преди да може да се обръща или седи.

Останаха още две точки: 9 и 10. Изхождането на обучените бебета стават доста предсказуеми вече след 3-6 месеца. Във всеки случай, мама може да ги предскаже. На същата възраст обучените бебета вече могат да “задържат” нуждата в случай на необходимост и винаги се събуждат сухи – през деня и през нощта.

Децата са готови от раждането си!

Сравнителна таблица на характеристиките на Метода наЕстествената Бебешка Хигиена (ЕБХ) и “цивилизованото” обучение на по-големи деца.
Методът на Естествена Хигиена бебетата са готови от раждането защото:	Съвременните педиатри смятат, че децата са готови, когато:
Могат предварително да сигнализират за нуждите си, така, че дрехите да не се цапат	Могат да обяснят, че са се напишкали или наакали в памперса.
Разбират подканите ви (позата за изхождане, а също и "ключовите звуци")	Разбират прости фрази от типа на "Нека да отидем на гърнето".
Получават помощ за събличането от възрастните, докато не се научат само да се справят с дрехите си.	Могат да си събуят и обуят панталонките.
Могат да комуникират със жестове, мимика, поглед, движения на тялото.	Започват да говорят с прости изречения.
По природа знаят как трябва да се пишка и да се ака. Създават собствени навици, понякога иммитират другите.	Могат да имитират "тоалетното поведение" на възрастните.
Могат да предупредят, че имат "голяма нужда".	Могат да кажат, че в момента акат.
Добронамерено сътрудничат с възрастните, постепенно стигайки до самостоятелност.	Демонстрират своята независимост чрез думата "не".
Могат да бъдат изходени в удобна поза -- докато не се научат да ходят, да клякат и да сядат.	Могат да ходят, да стават, да клякат, да сядат.
Имат вътрешна потребност да останат сухи и чисти. Получават и даряват удоволствие като съзнателно сътрудничат с възрастните.	Искат да зарадват родителите си, съзнателно да направят нещо приятно за тях.

Теория базирана върху предположения

Всяка теория започва от предположения. Доктор Бразелтон охотно се съгласява, че в основата на неговата теория стоят “някои догадки и допускания”. Едновременно с това, за внедряването на една теория на практика (особено в медицината) са необходими научни доказателства. “Теорията за готовността на детето” си остава само теория, тя не може да приведе доказателства или научно потвърдени факти.

Бразелтон предполага, че детето не може да бъде обучено на тоалетни навици, докато не се научи да ходи, кляка и говори. В началото на статията си той пише за това, че “способността рефлекторно да осъзнават мускулите на сфинктерите си при децата се появява около 9 месеца”, а “желанието доброволно да си сътрудничат с родителите възниква в периода от 12 до 18 месеца”. Въпреки това, към края на статията той неочаквано стига до извода, че “не се препоръчва обучението да започне преди 18 месеца”.

Бразелтон смята, че е необходим нежен подход към детето, и неговите идеи срещат разбиране в обществото, което се нуждае от хуманност. Но след това Бразелтон стига още по-далеч, като твърди, че ранното приучване към гърне е принудително и насилствено. Бразелтон уверява читателите (родителите и педиатрите), че детето не е готово психически, докато не осъзнае желанието си да управлява вътрешните си мускули и докато не може да поддържа разговор за гърнето. Той смята, че само порасналото дете може да бъде достатъчно социално, да прави компромиси и да се бори за своята независимост, но той забравя за природното желание на детето да се учи, независимо от външното одобрение или неодобрение.

В отговор на това, защо детето не може да започне да се обучава на 9 месеца т.е. когато “започне рефлекторно да осъзнава муслулите на сфинктера” и защо трябва да се чака до 18 месеца, Бразелтон отговаря, че детето трябва първо да се разивие в други области – нпример, да се научи да ходи. “Това е особено важно, - подчертава той, - защото приучването към гърне е комплексен процес”. Не става ясно какво се разбира под думата “комплексен”, не се привеждат никакви обоснования. Странно е, че приучването към гърнето е по-комплексен процес, отколкото прохождането или други аспекти от развитието на детето.

В тълковния речник на Колинз думата “теория” има два значения. Едното от тях е “Система от правила, закони, и процедури, необходими за получаването на резултат”, а другото е “Предположение, умозаключение, идея”. Теорията за готовността на детето е точно втория случай: предположение в чист вид, без доказателства.

Въпреки това, с помощта на мощна рекламна подкрепа, идеята на доктор Бразелтон завоюва континента. Практически всеки западен родител мигновено може да обясни защо трябва да се изчака, защото детето “все още не е готово”. Фактически много американски и канадски деца могат да изговорят фразата “контрол над мускулите на сфинктера” и в същата възраст не могат да го осъществят на практика.

Предполагайки, че детето “не е готово”, вие няма да забележите опитите на детето да ви обясни, че това не е така. Ще игнорирате ясните “сигнали” и доказателствата за готовността на вашето дете. В резултат на това вече порасналото дете още дълго ще си остава “не готово”, опитвайки се интелектуално да осъзнае и идентифицира сензорните усещания на тялото, които са били потиснати и забравени.

В продължение на 10 години Бразелтон наблюдава 1170 деца, чиито родители са помолени да изпитат метода на практика. В хода на експеримента родителите започват приучването към гърне строго на възраст 18 месеца, нито един родител не започва обучението на 12 месеца или по-рано. Към година и половина способността да “сигнализират” и да разпознават усещанията си е останала далеч в миналото, идеалното време за обучение е приключило. Записките на Бразелтон показват следните резултати: от 1170 деца 22% не завършват обучението си към 3.5 годишната си възраст. Средно децата остават сухи през деня и през нощта към 2,9 год, а сухи само през деня – на около 2.5 год. Резултатите уверено опровергават предположението, че порасналото дете може да се обучи мигновено, “щом стане готово за това”. По принцип, когато практическите резултати опровергават теорията, теорията трябва да бъде отменена или коригирана. С теорията на доктор Бразелтон не се случва нищо подобно.

Преведе Duol от книгата на Ингрид Бауер "Свобода от пелените! Нежната мъдрост на Естествената Бебешка Хигиена."

Официален сайт на Ингрид Бауер: http://www.natural-wisdom.com/about.htm

* - Наскоро направих една елементарна сметка: всяка година в България около 222,000 деца носят памперси (справка раждаемост НСИ). Те струват около 40 лв. на месец = 480 лв. годишно за едно дете.

222,000 деца Х 480 лв. = 106.6 милиона лева печалба всяка година от памперси, за една бедна страна като България! В световен мащаб печалбите са главозамайващи - само в САЩ годишно се използват 22 милиарда памперса. Уверявам ви, за такива колосална печалба корпорациите ще използват всички средства, за да ви убедят, че детето ви СЕ НУЖДАЕ от техният продукт и то поне до 3 годинки, както е на Запад. А истината е, че от бебе без памперс печалба няма...
Превод: Анна В.

Развенчаване на традиционните митове за приучването към гърне.